Тримата приятели

Тримата приятели
Един човек имал трима приятели. Двама от тях той обичал много и бил готов да пожертва всичко за тях. Можел да стои буден цяла нощ само и само да им се хареса. За първия си приятел той работел ден и нощ и много често дори не му оставало време да се нахрани.

Той също така бил отдаден напълно и на втория си приятел. Когато отварял портфейла си, хората можели да видят неговите снимки. Когато го срещал, той бил изпълнен с радост. Обичал да прекарва времето си с него.

Заедно с тези двама приятел той имал и трети, когото не обичал толкова силно. От време на време се сещал да го посети, твърде рядко правел нещо приятно за него. Неговата компания били почти винаги първите му двама приятели.

Един ден той получил лоши вести. Притеснил се. Заради проблема изгубил съня си. Той лежал буден нощ след нощ и мислел. Коя била причината за всичко това? Една нощ, докато спял, той бил събуден от силно почукване на вратата. Той станал и щом отворил, видял полицай, който му връчил призовка.

- Ама какво е това? - попитал човекът невярващо.

- Това е призовка - рекъл нощния посетител - С нея сте приканен да се явите в съда. Вие сте заподозрян.

- Аз – заподозрян? Какво съм извършил? - попитал той, преизпълнен със страх.

- Не зная. Зная само, че сте обвинен в голямо престъпление. Нямам повече информация. Просто подпишете призовката, не мога да се бавя повече. Имам да посетя доста като вас и да ги призова в съда. Така че сбогом и се пазете - и така полицаят оставил призовката и изчезнал в нощта.

Заподозреният човек останал напълно изумен. Избила го студена пот. Какво щяло да стане с него?! Заподозрян! Трябва да намери някой, който да свидетелства незабавно за него, че е невинен, така че да избегне присъдата. Но къде може да намери такива хора?

„Имам двама добри приятели“, помислил той. „Обичам ги толкова много. Ако сега, когото съм в беда не ми помогнат, кога биха го сторили, за да докажат своето приятелство? Незабавно трябва да ги открия.“

И така, веднага на сутринта той решил да посети своите двама големи приятели. Не след дълго почукал на вратата на първия. "Той толкова ще се зарадва да ме види" - помислил си той, докато чукал.

- Приятелю - казал той - знаеш колко се грижех за теб всичките тези години. Знаеш колко пожертвах заради теб. Знаеш колко нощи работих за теб. Затова сега те моля, за пръв път ти искам услуга. В името на нашето приятелство, моля те ела в съда с мен, за да кажеш на съдията, че не съм виновен! Кажи му, че съм невинен! Моля те, помогни ми! Нима не изпитваш съжаление към мен?!

Докато изричал тези слова, той горчиво плачел. Разплакал се още повече, когато видял, че приятелят му е напълно безразличен.

- Чуй ме - отговорил неговият приятел. - Разбирам, че ме обичаше и правеше всичко заради мен, но сега не мога да дойда в съда. Имам си работа. Но тъй като виждам, че дрехите ти не са в приличен вид и са изпокъсани, вземи този костюм, така че поне да си добре облечен, щом се изправиш пред съдията.

- Костюм ли ми даваш, приятелю? - казал заподозреният човек. – Не ми трябват дрехи. Искам теб. Искам лично да дойдеш и да ми бъдеш свидетел. Не можеш ли да дойдеш? Нима не помниш колко време сме били заедно, нашето голямо приятелство?

Но неговият приятел бил напълно студен. Той продължил да му показва, че вече не е добре дошъл в този дом и че разговора им е приключил. И така бедният човек си тръгнал, само за да отиде бързо и да открие втория си приятел. Той знаел, че вторият му приятел ще му помогне и ще го подкрепи в този труден момент. Отишъл в дома на втория си приятел и почукал на вратата.

- Кой е? – с груб глас попитал вторият му приятел.

- Аз съм, твоят добър приятел. Отвори бързо. Трябва да ти кажа нещо много сериозно.

Неговият приятел отворил вратата. Изненадан от състоянието на посетителя, го запитал какво му се е случило. Защо бил толкова разтревожен? Толкова блед и разплакан?

- О, приятелю, много съм загазил. Обвиняват ме. Утре трябва да се явя в съда. Обвинен съм в престъпление и ако ме немерят за виновен, със сигурност ще ме осъдят на смърт.

- Ама какви ги говориш? Ти се шегуваш! Ти си толкова добър човек, а те да те обвиняват.

- Не, истина е, в опасност съм. И така, идвам да те помоля да дойдеш с мен. Знаеш колко съм те обичал през изминалите години, така че ела да свидетелстваш в моя полза и да докажеш моята невинност. Другият ми приятел ме изостави. Не ме отпращай с празни ръце! Моля те, ела!

- Кога искаш да дойда?

- Утре.

- О, колко жалко, но утре не мога, много съм зает. Мога само да дойда с теб до вратата на съда. След това трябва да си тръгна. Много съжалявам, че се намираш в това положение и ще ми е неприятно, ако те осъдят. Но не знам какво да ти кажа, просто не мога да дойда.

- Не искам да ме придружиш до съда – рекъл нещастният човек, – искам да свидетелстваш в моя полза.

- Разбирам – казал неговия втори приятел, – но просто не мога.

И така той си тръгнал, като решил да поиска помощ от третия си приятел. Бил доста нервен и си повтарял: „Чудя се как ще ме приеме?“

Когато стигал до дома му, почукал на вратата със свито сърце.

- Кой е? – отвърнал доста приятен глас отвътре.

- Аз съм – отговорил неочакваният посетител с треперещ глас. – Моля те, отвори ми! Имам големи неприятности.

С голяма радост и гостоприемство неговият приятел отворил вратата.

- Добре дошъл! Влизай моля. Как си? Как вървят нещата? Изглеждаш разстроен. Какво се случва с теб? Може би мога да помогна.

- Приятелю - дълбоко объркан казал посетителят. – Срам ме е да те погледна в очите. Знаеш, че не те обичах както другите си двама приятели – продължил той, за да обясни своето тежко положение. – Би ли ми помогнал? Знам, че не заслужавам обичта ти и бих разбрал, ако ми откажеш. Но…

- Глупости – прекъснал го приятелят му. – Не се притеснявай. Не се бой. Ще посрещнем това заедно. Няма да те оставя и съм сигурен, че мога да ги убедя в твоята невинност. Така че не се притеснявай! Да вървим. Ще видиш какво ще кажа в съда в твоя защита.

Можем да си представим чувствата на човека в притчата. Където най-малко очаквал да открие разбиране и любов, гой ги открил в своя трети приятел и чрез него се оправдал.

И така нека да видим какво е значението на различните хора и детайли в тази притча.

Героят на нашия разказ е всеки човек - ти, аз, всички ние. Ние всички имаме по трима приятели. Първият, когото хората обичат и за когото работят много, са парите. Работят извънредно, дори нощем. Крадат, лъжат и мамят, за да изкарат бързо пари.

Вторият приятел, когото хората много обичат, са близките. Бащата, майката, братята, сестрите, чичовците и останалите познати.

Третият приятел ще разкрием малко по-късно.

Всеки човек един ден ще чуе почукване на вратата на своята душа. Посетител не от този свят ще дойде и ще му връчи призовка. Този посетител е смъртта. Никой от нас няма да може да я избегне. Един ден тя ненадейно ще дойде. Може би в нашата младост, а може би щом остареем. Едно нещо е сигурно. Рано или късно смъртта ще ни повика да се явим пред Божието съдилище като обвиняеми. И какво стори първият приятел? Той даде на човека дрехи. Този приятел, както казахме по-рано, е богатството. Без значение колко имате, вие вземате само един костюм, с който да бъдете погребани.

Вторият приятел? Той изпрати обвиняемият до съда и си тръгна. Този приятел са нашите близки. Без значение колко много те ни обичат, те могат да ни последват само до гробището. Те ще си тръгнат там и ще се върнат към всекидневието си и скоро ще ни забравят.

Сега да видим третият приятел. Кой е той? Добрите дела. Добрите дела, които сме сторили, докато сме били живи. Те ще дойдат с нас и в другия ни живот и ще ни се притекат на помощ на Божия съд. Нека не оставяме и един ден без да дадем възможност на ангела да запише някакво добро дело в Книгата на живота!
Рейтинг: 4.9/5
Свързани теми: Добро дело, Ангел, Страдание, Трудност, Приятели, Пари, Отвръщане добро за зло, Помощ, Облекчение, Лоша вест, Изпитание, Лъжа, Срам