Какво руши нашите семейства?

Какво руши нашите семейства?
Връщайки се у дома, аз заварих жена си да застила масата с покривка за вечеря. Взех ръката ѝ и казах:
− Имам разговор с тебе.
Тя седна и спокойно започна да се храни. Видях болка в очите ѝ. Бързах и не знаех какво да кажа, но бях длъжен да ѝ съобщя за какво мислех.
− Искам развод – започнах спокойно.
Нея, изглежда, не я подразниха моите думи. Вместо това тя ме попита меко:
− Защо?

Аз се измъкнах от този въпрос и това я разсърди. Моето сърце вече принадлежеше на Надя. Аз вече не обичах жена си. Просто я съжалявах.

На следващия ден се върнах у дома много късно и я намерих да пише нещо на масата. Не вечерях, а просто си легнах и много бързо заспах, защото бях изморен след богатия на събития с Надя ден.

На сутринта тя представи своите условия за развода: не искаше нищо от мене, но молеше за отсрочка от месец до развода. Тя молеше през този месец ние, с всички сили, да се опитаме да живеем максимално нормален живот. Тя приведе съвсем прости причини: нашият син имаше изпити след месец и тя не искаше да наруши неговата подготовка с нашия бракоразводен процес. Това ми допадна. Но имаше още една молба – тя молеше да си спомня началото на нашите семейни отношения, как я носех на ръце в стаята в деня на нашата сватба. Тя молеше в продължение на месец всяка сутрин да я нося на ръце от спалнята ни до входната врата. Помислих, че си е загубила ума. Само за да направя нашите последни дни търпими, аз приех нейното странно искане.

Аз не бях близък с жена си, което още веднъж подсилваше моето намерение за развод. Затова, когато първия ден я носех, ние се чувствахме непохватно. Нашият син със смях пляскаше:
− Татко държи мама на ръце!

Неговите думи ме прободоха. От спалнята до гостната, след това до вратата, аз вървях повече от десет метра, държейки жена си на ръце. Тя затвори очи и каза меко:
− Не говори на сина ни за развода!

Аз кимнах, чувствайки се малко разстроен. Пуснах я на вратата и тя тръгна към автобусната спирка, за да пътува за работа. Тръгнах сам към офиса.

Една сутрин нашият син влезе и каза, че е време да изнеса майка му. За него моментът, когато баща му изнася на ръце майка му, стана основна част от неговия живот. Жена ми кимна на сина ни, за да дойде по-близо и силно го прегърна. Обърнах се на другата страна, защото се боях да не размисля в тази последна минута. След това я взех на ръце, когато минавах от спалнята през гостната към антрето. Нейната ръка обгърна врата ми меко и естествено. Аз държах тялото ѝ плътно. Беше точно както в деня на нашата сватба. Но нейното доста по-леко тегло ме натъжаваше.

Последният ден, когато я държах на ръце, аз едва можех да помръдна от вълнение. Казах ѝ, че не съм забелязал, че в нашите семейни отношения просто не е достигала близост. Тя в този ден не отиде на работа. Синът ни тръгна на училище. Аз се качих в колата и щях да тръгвам към офиса, но изскочих навън и даже забравих да затворя вратата. Боях се, че всяко задържане ще ме накара да размисля. Върнах се и се качих горе. Жена ми отвори вратата и аз ѝ казах:
− Извини ме, аз вече не искам да се развеждам. Тя, сякаш, внезапно се събуди. Удари ми шамар и след това блъсна вратата, и се разрида.

Слязох долу и си тръгнах. В цветарския магазин на път за дома поръчах букет цветя за жена ми. Продавачката ме попита какво да напише на картичката.

Усмихнах се и казах:
− Ще те изнасям на ръце всяка сутрин, докато смъртта ни раздели!!!

Същата вечер се прибрах у дома с цветя в ръцете и с усмивка на лице и, тичайки нагоре по стълбите, намерих жена си в постелята – мъртва. Жена ми се е борила с рак в продължение на много месеци, а аз бях толкова зает с Надя, че даже не съм забелязал това. Тя е знаела, че скоро ще умре и е искала да ме спаси от отрицателната реакция на нашия син в случай, че бихме се развели. Поне в очите на нашия син аз останах любящ съпруг.

- - -

Дребните неща в нашите семейни отношения – това е, което действително има значение и това не е голяма богата къща за семейството, не е лека кола, не са пари в банка. Затова намерете време за своите половинки и правете един на друг тези дребни неща, които ще създадат близост и семейни отношения. Нека Вие да имате действително щастливо семейство.
Рейтинг: 5/5
Свързани теми: Мъж и жена, Пари, Всичко се връща, Изпитание, Грижа, Семейство, Щастие, Болка, Изневяра, Страдание