Дръвчето се напоило с влага, а монахът продължил да се моли: „А сега, Господи, моля да изпратиш много слънце – на моето дръвче му е нужна топлина”. И Господ изпратил слънце.
Дървото расло. Монахът продължавал да се моли за него: „Господи, изпрати малко студ, за да укрепнат корените и клоните”. Господ изпратил студ и… дървото загинало.
Монахът много се разстроил. Отишъл при друг монах, за да разкаже историята си и да сподели мъката си.
„Аз също имам маслиново дръвче, виж” – отговорил другият монах. Неговото дърво било израсло прекрасно. „Но аз се молих по-различно. Аз казах на Бога, че той е Творецът на това дръвче и по-добре знае какво му е нужно. Просто молех Бога да се погрижи за него и Той това и прави”.
Това важи и за нас. Ние често искаме това, което сами считаме, че ни е необходимо. Но само Господ знае какво ни е нужно. Доверете Му се напълно!
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5
4 коментара Маслиново дръвче
Пропито с вяра разказче!
Интересно и ...мъдро !
Бог винаги знае от какво имаме нужда и ни го дава. Но забравяме да благодарим.
Много добро и мъдро представяне на истината за Божиите премъдрост и всезнание. Амин!
Подобни притчи:
Защо Бог допуска злото?
Чепка грозде
Стъпки в пясъка