Веднъж един стар и мъдър човек пристигнал в едно село и останал да живее там. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Той също така обичал да им дава подаръци, но им подарявал само крехки неща. Колкото и да се стараели децата да бъдат внимателни, новите им играчки често се чупели. Децата се разстройвали и плачели. Минавало известно време и мъдрецът отново им давал крехки играчки.

Веднъж родителите не издържали и дошли при него:

"Вие сте мъдър човек и желаете на нашите деца само добро. Но защо им давате такива подаръци? Играят с тях, но играчките все се чупят и децата плачат. А играчките са толкова красиви, че е невъзможно да не се играе с тях.

„Ще отнеме доста години - усмихнал се старецът - и някой ще им даде сърцето си. Може би това ще ги научи как да се държат с такъв безценен подарък поне малко по-внимателно?"