Един ученик попитал учителя си:

- Вие сте толкова мъдър, винаги в добро настроение, никога не се ядосвате. Помогнете ми и аз да бъда такъв.

Учителят изслушал студента и го помолил да донесе картофи и прозрачен чувал.

- Ако някой те ядоса или обиди - казал учителят - вземи картоф. Напиши върху него името на човека, с който си имал конфликт и сложи картофа в чувала.

- Това ли е всичко? - попитал озадачен студентът.

- Не – отговорил учителят.

– Трябва винаги да носиш този чувал със себе си и всеки път, когато някой те обиди, добавяй картоф в него.

Ученикът се съгласил...

Минало известно време. Чувалът се напълнил и станал доста тежък. Станало неудобно да го носи непрекъснато със себе си. Освен това картофите започнали да се развалят, някои покълнали и започнали да издават неприятен мирис. Ученикът отишъл при учителя си и казал:

- Това вече е невъзможно да се носи. Първо, товарът стана твърде тежък и второ, картофите се развалиха. Предложете нещо друго.

Учителят отговорил:

- Същото нещо се случва и с теб, но просто не го забелязваш веднага. Делата се превръщат в навици, а навиците - в характер, който създава вонящи пороци. Аз ти дадох възможност да наблюдаваш процеса отстрани. Всеки път, когато решиш да се обидиш, или обратно - да обидиш някого, помисли дали имаш нужда от този товар.