Двама монаси вървели през гората, прибирайки се към манастира. Стигнали до една река, през която трябвало да преминат.

На брега стояло хубаво момиче, облечено в скъпа копринена рокля. То не смеело да пресече придошлата река.

Единият монах вдигнал момичето на ръце и го пренесъл на другия бряг. След това те продължили към манастира без да си проговорят до вечерта. Когато се прибрали в манастира, другият монах не се сдържал и казал:

– Нали знаеш, че монасите не трябва да се доближават до момичета? Ти защо направи това днес?

– Братко мой – отговорил първият монах – аз оставих онова момиче до реката, а ти още го носиш със себе си.

- - -

Понякога носим миналото, вината, негодуванието. Носим толкова много неща, толкова големи и тежки, че ходим нагърбени от товара и не виждаме всички положителни неща, които са около нас.

Всички ние можем да имаме по-добър живот. Освободете се от веригите, които ви държат в капан. Научете се как да се освободите от този товар...