- Госпожо, не забравихте ли детето си?
- Това дете ?!? Такова безпризорно дете не може да ми бъде син - отговорила тя презрително.
- Чий си ти, момче? Изгубил ли си се? - попитала кондукторката.
- Аз? ... Аз съм ничий. Пътувам сам.
- Децата не могат да бъдат ничии. Къде е майка ти?
- Майка ми отиде на Небето. Аз също искам да отида там. Лельо, ти знаеш ли кой тролейбус отива в Рая?
- Няма такъв маршрут, момче. А стигането до там не е лесно.
- Но аз толкова искам да видя майка си ... Наистина ли е невъзможно да стигнем до Рая по никакъв начин?
Тогава другата жена, която била по-млада, се приближила към момчето, прегърнала го и внимателно го притиснала към гърдите си.
- Как се казваш, синко?
- Аз съм Петър. Но сега ми викат 57.
– ?
- Живея в приют. Там сме много. И никой няма майка. Възпитателката не може да си спомни всички ни и ни нарича по номер.
- Трудно ли ти е, синко?
- Никой не ме обича. Мама винаги ме целуваше. Тя ми четеше истории за лягане и пееше приспивна песен. Ние също се молехме заедно. Наистина искам да видя майка си. Тя си тръгна и повече не се върна. Лельо, била ли си в Рая?
- Все още не, скъпо момче. Но знам как да стигна до там. Сам няма да намериш пътя. Искаш ли да те заведа у дома си? Ще живеем заедно и ще чакаме Бог. Той може да ни отведе в Рая, където сега живее майка ти.
Очите на момчето блестяли от надежда. Той се вкопчил в милата жена, както преди в майка си, а тя нежно го погалила по главата и се усмихнала.
На последната спирка те слезли. Кондукторката и шофьорът ги наблюдавали дълго време. Един от тях казал:
- По нашия маршрут спирката „Рай“ не е маркирана. Но все пак ми се струва, че тя е на тази линия.
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5
12 коментара Чий си ти, момче?
Сред многото мръсотия блещукат и светулки, вярвам има и добри хора!
Милост трябва да има в сърцата на хората. Мили и нежни думи да редят, със тях може човек да спасят. А с грубост и с тежки думи, човек може да убият.
Много мъка по тази земя.
СЛАВА НА БОГА,ЧЕ ОЩЕ ИМА ДОБРИ ХОРА ПО СВЕТА!!!
Защо да е тъжно? Детето е намерило обич и е стъпило на пътя, който води към Божието царство! Оптимистично!
Дали в живота има такива хора. Дано. Разтърси ме.
Дано има повече такива хора!!!! Пътят за рая, минава през сърцето.
Много трогателно!
Браво на Госпожата. Никога не губи надежда!!!
Наистина това дете е намерило спирка "Рай"!
Много тъжно. Разплаках се. Бог да пази всички деца по света.
Трогателно ,плачевно,вълнуваме се за народните представители, а за такива душички разчитаме на божията помощ - изключително жалко за България!!
Подобни притчи:
Учителка в 6-ти клас
Бедно момче пред витрина
Мъжът и жената - едно цяло