Чий си ти, момче?

Чий си ти, момче?
Тролейбусът пътувал по обичайния си маршрут. Хората излизали и влизали. Две жени и малко, лошо облечено момче с големи и много тъжни очи останали до крайните спирки. Една от жените слязла на предпоследната спирка. Кондукторката, мислейки, че момчето пътува с нея, извикал:

- Госпожо, не забравихте ли детето си?

- Това дете ?!? Такова безпризорно дете не може да ми бъде син - отговорила тя презрително.

- Чий си ти, момче? Изгубил ли си се? - попитала кондукторката.

- Аз? ... Аз съм ничий. Пътувам сам.

- Децата не могат да бъдат ничии. Къде е майка ти?

- Майка ми отиде на Небето. Аз също искам да отида там. Лельо, ти знаеш ли кой тролейбус отива в Рая?

- Няма такъв маршрут, момче. А стигането до там не е лесно.

- Но аз толкова искам да видя майка си ... Наистина ли е невъзможно да стигнем до Рая по никакъв начин?

Тогава другата жена, която била по-млада, се приближила към момчето, прегърнала го и внимателно го притиснала към гърдите си.

- Как се казваш, синко?

- Аз съм Петър. Но сега ми викат 57.

– ?

- Живея в приют. Там сме много. И никой няма майка. Възпитателката не може да си спомни всички ни и ни нарича по номер.

- Трудно ли ти е, синко?

- Никой не ме обича. Мама винаги ме целуваше. Тя ми четеше истории за лягане и пееше приспивна песен. Ние също се молехме заедно. Наистина искам да видя майка си. Тя си тръгна и повече не се върна. Лельо, била ли си в Рая?

- Все още не, скъпо момче. Но знам как да стигна до там. Сам няма да намериш пътя. Искаш ли да те заведа у дома си? Ще живеем заедно и ще чакаме Бог. Той може да ни отведе в Рая, където сега живее майка ти.

Очите на момчето блестяли от надежда. Той се вкопчил в милата жена, както преди в майка си, а тя нежно го погалила по главата и се усмихнала.

На последната спирка те слезли. Кондукторката и шофьорът ги наблюдавали дълго време. Един от тях казал:

- По нашия маршрут спирката „Рай“ не е маркирана. Но все пак ми се струва, че тя е на тази линия.
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5
Свързани теми: Бог, добро дело, от нещастие към щастие, обичай ближния като себе си, рай, стигането, викам
Коментарите са временно ограничени.

12 коментара Чий си ти, момче?

  • Bujamin Shabani

    Сред многото мръсотия блещукат и светулки, вярвам има и добри хора!

    1  
  • Васко Димитров

    Милост трябва да има в сърцата на хората. Мили и нежни думи да редят, със тях може човек да спасят. А с грубост и с тежки думи, човек може да убият.

    4  
  • Зорница Дякова

    Много мъка по тази земя.

    5  
  • Апостол Драчев

    СЛАВА НА БОГА,ЧЕ ОЩЕ ИМА ДОБРИ ХОРА ПО СВЕТА!!!

    2  
  • Andrey Hristov

    Защо да е тъжно? Детето е намерило обич и е стъпило на пътя, който води към Божието царство! Оптимистично!

    3  
  • Дарина Делчева

    Дали в живота има такива хора. Дано. Разтърси ме.

    3  
  • Miglena Hristova

    Дано има повече такива хора!!!! Пътят за рая, минава през сърцето.

    2  
  • Anzhelina Puleva

    Много трогателно!

    5  
  • Georgieva Gabriela

    Браво на Госпожата. Никога не губи надежда!!!

    1  
  • Desislava Hristova

    Наистина това дете е намерило спирка "Рай"!

    4  
  • Gergana Vladimirova

    Много тъжно. Разплаках се. Бог да пази всички деца по света.

    6  
  • Konstantin Trendafilov

    Трогателно ,плачевно,вълнуваме се за народните представители, а за такива душички разчитаме на божията помощ - изключително жалко за България!!

    1