Едно момче се размечтало преди сън. "Скоро ще стана възрастен и какво ще направя за хората? - помислило си то. - Ще дам на всички жители на Земята най-прекрасното нещо, което някога е имало и някога ще има."

И то започнало да размишлява каква Красота да даде на хората. "Ще построя великолепен Храм." Но то веднага променило решението си: има много красиви храмове. Помислило си също: „Ще съчиня необикновена Песен!“. Но то отново се поколебало: има и много песни. "По-добре да извая невероятна Скулптура!". И отново се отказало с мисълта: вече има много неправени скулптури.

И то се натъжило. Така и заспало с тази мисъл. И започнало да сънува сън, в който при него дошъл мъдрец.

- Искаш да подариш на хората нещо най-прекрасно? - попитал той.

- Да, много искам! - въодушевено отговорило момчето.

- Давай тогава, защо се бавиш?

- Но какво? Всичко вече е създадено!

И то започнало да изброява:

- Исках да построя Храм, но всички храмове вече са построени ...

Мъдрецът го прекъснал:

- Липсва един-единствен храм, който само ти можеш да построиш...

Момчето продължило:

- Исках да съчиня Песен, но и много песни има...

Мъдрецът отново го прекъснал:

- На хората им липсва една единствена песен и само ти можеш да я съчиниш и да я пееш в този храм.

- Мислех да извая великолепна скулптура, но дали е останало нещо, което не е изваяно?

- Да - казал Мъдрецът, - единствената скулптура, от която хората се нуждаят, не е изваяна още и само ти можеш да я изваеш и да украсиш храма си с нея.

Момчето се удивило:

- Но всичко вече е направено!

- Да, но на цялата тази Красота на света липсва само едно великолепие, създател на което можете да станеш ти - казал мъдрецът.

- И каква е тази Красота, която аз мога да създам?

- Храмът си ти, направи се великолепен, благороден и добродушен. Песента е твоята душа, усъвършенствай я и я пази чиста. Скулптурата е твоята воля, извайвай волята си, така че да можеш да преодоляваш трудности и изпитания. И планетата Земя и цялата Вселена ще получат Красотата, която все още никой не е познавал.

Момчето се събудило, усмихнало се и си прошепнало: „Сега знам каква красота мога да дам на хората!"