Един ден самотният брат си казал:
- Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм самичък и нямам нужда от кой знае какво.
Затова започнал всяка вечер да взима по един чувал брашно от своя куп, и като се промъквал тайно през нивaта между домовете им, го хвърлял на братовия си куп.
В същото време семейният брат си мислел: "Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата аз имам семейство, имам жена и деца, които ще ме гледат на старини."
Ето защо всяка нощ вземал по един чувал зърно и го хвърлял на братовия си куп.
Всяка година двамата братя много се чудели, защо запасите им от зърно не намаляват. И тогава, една тъмна нощ, двамата братя се сблъскали един в друг. И така разбрали какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали.
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5
14 коментара Братска любов
Боже, ако това сега се случи, веднага ще ги обявят за луди!Н яма да сгреша ,ако кажа ,че 95% от братя и сестри, се чудят кой кого да надхитри, кой повече да заграби, или са вече тотално скарани, покрай подялба на имоти и ниви...Поговорката "Брат брата не храни ,но тежко му ,който го няма...",вече не е актуална! Ще се наложи ,да се перефразира!
И мен и сестра ми така ни възпитаха. Сега когато родителите ни ги няма, тя ме обича колкото тях. Надявам се, че и аз и отговарям с много обич!
Все още има обичащи се и раздаващи се един за друг, братя и сестри! Благодаря на моя брат за помощта и подкрепата, която ми оказва. ️Обичта, която е между децата зависи и от тяхните родители.
Във всяко време е имало такива и онакива хора! Ние имаме очи да видим това в ближния, което сме ние самите!
Има ги още Четири деца бяхме и задружни. Останахме със сестра ми. Обичаме се безрезервно.
Аз имам златен брат! Нито имот, нито нещо друго ни разделя! Благодарение на скъпите ни родители!
Така е в приказките. Действителността е съвсем друга, за съжаление!
Да има все такива братски взаимоотношения би било чудесно! Хубав урок по нравственост!
Брат брата не храни, тежко му който го няма.
И днес има такива,но са рядкост.
Да, но вече наследството, разваля спомените от детството!!!
Действителността е друга. Всеки гледа единствено за себе си. Няма ненаказано добро за жалост.
Не е било толкова отдавна, само преди 1989г се зачиташе семеиството. Сега не се зачита нищо и никого.
Имах най добрия брат остана ми най добрата сестра Обичайте се
Подобни притчи:
Учителка в 6-ти клас
Златна монета в обувка
Защо Бог допуска злото?