Кралят много обичал майка си - старата кралица. В нейна чест той установил нов празник - Ден за Почит на Майките.

И дошъл тържественият ден. Произведения на изкуството, възхваляващи майчината любов били изложени на централния площад. Цял ден поети и музиканти възхвалявали красотата на майчинството, но кралят бил недоволен:

- Никой ли не успя да прослави адекватно майката! Наистина ли няма истински творци у нас?!

- Грешите, ваше величество! - изведнъж каза непознат младеж.

- Как смееш да ми противоречиш! - ядосал се кралят. - Тогава покажи какво си донесъл на празника. Надявам се да си направил нещо наистина велико?!

- Не донесох нищо, защото ... - започнал да говори младежът.

- Искаш да платиш със живота си ли? - прекъснал го ядосано кралят.

Но младежът спокойно продължил:

- Любовта на майката е толкова висока, че нито четката на художника, нито писалката на поета са в състояние да се издигнат дори наполовина на тази височина. Всичко велико и красиво, което е на Земята, е създадено благодарение на майката. Майката е осмото и най-голямото чудо на света, защото седемте чудеса на света са създадени от творци, които майката е родила и отгледала.

Младежът млъкнал и хората го възнаградили с бурни аплодисменти.