Един мъж живял на село. От детството си той не можел да се движи и единственото нещо, което можел да направи, било да лежи на печката. Така той лежал около тридесет години. Вероятно животът му би завършил на същата печка... Но един ден един старец, който минавал през това село, влязъл в хижата му.

- Дай ми да пия вода - помолил го минувачът.

- Не мога да ти помогна, старче, тъй като през целия си живот все още не съм направил нито една крачка без нечия помощ - казал болният и заплакал.

- А скоро пробвал ли си да направиш една крачка? - попитал старецът.

- Не съм. - отговорил болният. - Дори не помня кога последно пробвах.

- Ето ти един вълшебен жезъл, облегни се на него и отиди за вода - казал старецът и подал на болния тоягата.

Болният се плъзнал по печката, сякаш насън, сграбчил с ръце тоягата и ... станал! Той отново се разплакал, но този път от щастие.

- Как мога да ти благодаря за този прекрасен жезъл? - възкликнал станалият мъж.

- Този ​​жезъл е обикновена дръжка за лопата, която стоеше зад печката ти. - отговорил старецът. - В него няма нищо вълшебно. Успя да станеш, защото повярва в жезъла и забрави за слабостта си. Следващият път, когато ще ти бъде трудно в живота, не бездействай, чакайки помощ от другите, а се огледай внимателно наоколо. Винаги ще се намери някой "жезъл" оставен от Бог, специално за теб.