- Какво е това? - попитал пътникът пазача пред портите.
- Това е Раят, ти умря, а сега може да влезеш тук и да отдъхнеш истински.
- А има ли вода?
- Колкото ти е угодно - чисти фонтани, прохладни басейни.
- А храна ще ми дадат ли?
- Всичко което поискаш.
- Но аз водя и своето куче.
- Съжалявам сър, но е забранено за кучета. Трябва да го оставите отвън.
Пътникът въздъхнал уморено и продължил по пътеката, следван от кучето си. Дълго време вървял докато стигнал до други големи порти, охранявани от пазач.
- Искам да пия вода - помолил изтощения мъж.
- Влез, в двора има кладенец.
- А моето куче?
- Точно до кладенеца ще видиш една поилка.
- А да хапна нещо, може ли?
- Ще те нагостя с вечеря.
- А моето куче?
- Ще се намери нещичко и за него.
- Но какво е това място?
- Това е Раят.
- Как така, стражът на предния замък ми каза, че Раят е там, при него.
- Той лъже. Там е Адът.
- И защо търпите това? Тук в Рая.
- Това всъщност е направено с цел и е много полезно.
Защото до Райските порти достигат само онези, които не изоставят своите приятели."
----
В рая кучета не влизат. Но запомнете - "До райските порти достигат само онези, които не изоставят своите приятели!"
