Млад мъж към дявола: - Как успя да пратиш толкова много души в ада?
Дяволът:
- Чрез страха!

Младежът:
- Браво на теб! И от какво се страхуваха? Войни ли? Гладни ли са?

Дяволът:
- Не... Болест!

Младежът:
- Не се ли разболяха? Не умираха ли? Нямаше ли лек?

Дяволът:
-..... се разболяха. Те умряха. Имаше лек...

Младежът:
- Не разбирам...

Дяволът:
- Случайно повярваха, че единственото нещо, което трябва да запазят на всяка цена, е ЖИВОТЪТ!!!
Спряха да се прегръщат... Спряха да се поздравяват!!! Оставиха всички човешки контакти.... Оставиха всичко, което беше човешко! Останаха без пари. Загубиха работата си. Но те избраха да се страхуват за живота си, дори ако нямаха хляб да ядат. Вярваха на чутото, четяха вестници и сляпо вярваха, че четат. Отказаха се от свободата. Никога повече не напуснаха дома си. Не са отишли никъде. Никога повече не са посещавали приятели и семейство. Целият свят се превърна в огромен затвор с осъдени доброволци.
Те приеха всичко!!! Всичко това, за да преживеят още един мизерен ден....
Не са живели, умирали са всеки ден!
Не разбраха, че най-големите болести са липсата на: ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ...

Беше твърде лесно да им взема душата...