Едно време живеел мъж, който нямал равен на себе си в познанията си по аритметика, затова царят го направил свой най-приближен съветник.

Един ден, както вървят, мъдрецът забелязал, че съгражданите му го сочат с пръст и му се присмиват.

Попитал ги с какво е заслужил тази насмешка.

Един от тях - известен търговец - отговорил:

- Ти, който се мислиш, че си най-добрият на математик на света, не си научил сина си кое е по-ценно измежду златото и среброто.

Мъдрецът се прибрал и попитал сина си кое е по-ценно - златото или среброто.

- Естествено, че златото, татко! - отвърнал синът.

- Но не разбирам защо тогава търговецът Хему казва, че не знаеш ценността на златото.

Синът му обяснил:

- Всяка сутрин, на път за училище, минавам покрай къщата на търговеца. Той винаги държи в едната си ръка златна монета, а в другата - сребърник и ме кара да избера по-ценната от двете. Аз винаги вземам сребърната, а той и събралото се множество ми се подиграват.

- Синко, но защо не вземаш златната?

- Татко, работата е там, че ако избера жълтицата, всичко ще свърши. Те ще спрат да се забавляват, а аз - да печеля по един сребърник всеки ден.

- - -

Понякога е добре да оставите другите да мислят, че са по-умни от вас и да не спорите с тях...