Мъж и жена преживели заедно петдесет години. В деня на тяхната петдесетгодишнина жената, както обикновено, му изпекла един малък хляб. Тя правила това всяко утро. За закуска разрязала хляба на две, намазала двете половинки с масло и, както обикновено, щяла да даде на мъжа си горната половинка. Но тъкмо да протегне ръка и се спряла…

Помислила си: „В деня на нашата петдесетгодишнина бих искала сама да изям горната част на хляба. Мечтала съм това петдесет години и съм заслужила тази по-хубава половинка: била съм примерна жена, отгледала съм прекрасни синове, винаги съм държала идеален ред в дома.“

И дала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога до тогава не си бе позволявала за целия им петдесетгодишен съвместен живот.

А мъжът взел хляба и казал с усмивка:

Какъв неоценим подарък ми направи днес! Аз от дете обичам долната половина на хляба, която е по-хрупкава. Но винаги съм считал, че по право тя принадлежи на теб.