Помислила си: „В деня на нашата петдесетгодишнина бих искала сама да изям горната част на хляба. Мечтала съм това петдесет години и съм заслужила тази по-хубава половинка: била съм примерна жена, отгледала съм прекрасни синове, винаги съм държала идеален ред в дома.“
И дала на мъжа си долната част на хляба. Такова нещо никога до тогава не си бе позволявала за целия им петдесетгодишен съвместен живот.
А мъжът взел хляба и казал с усмивка:
Какъв неоценим подарък ми направи днес! Аз от дете обичам долната половина на хляба, която е по-хрупкава. Но винаги съм считал, че по право тя принадлежи на теб.
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5