Имало едно време жена, чийто съпруг я обожавал. Той всеки ден и казвал, че тя е най-красивата на света. У дома им нямало нито едно огледало, защото мъжът искал съпругата му да се оглежда единствено в неговите очи и в тях да вижда колко е обичана.

Веднъж обаче жената си казала, че щом е толкова красива, заслужава някой мъж, по-хубав от нейния.

Сърцето на съпруга и било сломено, но на раздяла той и пожелал щастие и я помолил, ако някога и потрябва, да дойде пак при него, за да се огледа в очите му.

Тя се влюбила в друг, но когато му признала чувствата си, онзи я отхвърлил, защото не била достойна по красота за него.

Тогава жената си купила огледало и когато се видяла в него, разбрала всичко...

Спомнила си за думите на своя съпруг и разплакана се върнала при него, за да се огледа в очите му и пак да бъде красива.

Той и простил и те заживяли по-щастливо от всякога.