Последен и много уморен пристигнал един сиромах. Той носел кесия, пълна със злато. Поклонил се на владетеля и му я подал. Намерил я бил под канарата, когато я отместил от пътя. Това го било забавило толкова.
Царят се усмихнал и рекъл:
- Това е наградата. Тя е за теб, защото ти единствен не спести силите си да направиш пътя по-приятен и лек за тези след теб.
- - -
Блажени ония, които без да чакат нищо в замяна, са сторили нещо добро за останалите.
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5