Имало едно време един цар. Той решил да изпита добродетелта на народа си, затова построил път и обявил, че за един от миналите по него ще има голяма награда. Хората мислели, че наградата ще се даде на първенеца и се занадпреварвали - кой с карета, кой тичешком, кой яхнал кон - всеки бързал да стигне пръв. Когато достигнели края на друма, всички се оплаквали на царя, че на средата му имало огромна канара и заобикалянето и ги бавело.

Последен и много уморен пристигнал един сиромах. Той носел кесия, пълна със злато. Поклонил се на владетеля и му я подал. Намерил я бил под канарата, когато я отместил от пътя. Това го било забавило толкова.

Царят се усмихнал и рекъл:

- Това е наградата. Тя е за теб, защото ти единствен не спести силите си да направиш пътя по-приятен и лек за тези след теб.

- - -

Блажени ония, които без да чакат нищо в замяна, са сторили нещо добро за останалите.