Дошли приятелите му. Хванали се един за друг и се спуснали, за да му помогнат, но не успели. За малко и те щели да паднат в пропастта.
Дошло милосърдието на помощ. Спуснало въжена стълба, но - ех!.. стълбата не стигала до дъното! Пристигнали добрите дела, сторени някога от човека, хвърлили надолу дълго въже, но и то било късо... Напразно се опитвали да спасят човека: голямата му известност, многото му пари, властта, която имал...
Накрая дошло покаянието. Протегнало то ръката си, хванал се за нея човекът и... излязъл от пропастта!
- Как успя да го направиш? - удивили се всички.
Но покаянието нямало време да им отговаря. Бързало да отиде при други загиващи хора, които само то можело да спаси...
Оценете притчата:
Рейтинг: 4.78/5
