Ангел и мъдрец

Ангел и мъдрец
"Един мъдрец отишъл на небето и се срещнал с Ангела.
- Как изживя живота си на земята? - попитал Ангелът.
- Непрекъснато търсех истината - отвърнал мъдрецът.
- Това е прекрасно! - похвалил го Ангелът. - А какво направи за да откриеш тази истина, с какво се занимаваше за да я видиш?
- Мъдростта натрупана от хората е записана в книги, така че много четях - отвърнал мъдрецът.
Ангелът се усмихнал.
- Небесната мъдрост се предава на хората чрез религията, затова изучавах светите писания и посещавах храмовете - продължил мъдрецът.
Усмивката на Ангела станала по-ярка.
- Пътешествах, разговарях и спорех с други мъдри хора, и в нашите спорове се раждаха правдата и истината.
Ангелът се усмихнал благосклонно.
Мъдрецът млъкнал... Лицето на Ангела се помрачило и усмивката изчезнала...
- Неправилно ли е това, което съм направил? - попитал изненадан мъдрецът.
- Правилно е, но нищо не каза за Любовта - отговорил Ангелът замислено.
- Нямах никакво време за тази Любов, защото бях в търсене на истината! - отговорил гордо мъдрецът.
- Където няма Любов, няма истина... Най-дълбоката истина се ражда само от най-дълбоката Любов, - отговорил тъжен Ангелът и се скрил...
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5
Свързани теми: обичай ближния като себе си, спор, рай, ад, разочарование, мъдрец, мълчание