В един далечен манастир се подвизавали четирима монаси. Животът им бил тежък - гладували, бедствали, карали се. Веднъж монасите отишли за съвет при един старец, притежаващ пророчески дар. Попитали го какво да правят, да напуснат ли манастира или да останат. След като изслушал техните съмнения, старецът им отговорил: „Не знам какво да ви посъветвам, но само ще ви кажа, че един от вас е Божи човек“.

Върнали се монасите в обителта и продължили да живеят там заедно. Мисълта за това, че един от тях е таен праведник, ги карала от този момент да се отнасят един към друг с голямо внимание и уважение. Всеки търсел в братята си признаци на святост и ги откривал. Стараели се по всякакъв начин да проявят своята любов. Целият живот в обителта се променил и всички поклонници, идващи в манастира обикнали това толкова добродетелно братство.

- - -

Притчата за четиримата монаси ни показва, че ако се отнасяме с любов към хората около нас, то всичко започва да се мени към по-добро и тази любов ни се връща многократно.