"... На кораба имало съпружеска двойка, която успяла да се добере до спасителна лодка, но за нещастие в нея имало само едно място. Изведнъж мъжът избутал жената и се качил сам в лодката. А жената, стояща пред лицето на смъртта, извикала към него за последно..."
Тук учителката спряла да разказва.
"Вие как мислите, - попитала тя,- какви били нейните последни думи?"
Повечето ученици веднага отговорили:
"Мразя те!" или "Колко сляпа съм била!"
Тук учителката забелязала едно момче, което седяло и през цялото време мълчало.
"А ти как мислиш? Какво казала жената?"
"Аз мисля, че тя казала:
Погрижи се за детето ни!"
Учителката се учудила:
"Ти знаеш тази история?!"
"Не, просто същото нещо казала майка ми на моя баща точно преди да умре." - повдигнало рамене момчето.
Учителката се просълзила и казала: "Правилно"
И така, корабът потънал. Мъжът се завърнал вкъщи и в самота отгледал дъщеря си.
След много години, когато и него вече го нямало на този свят, преглеждайки вещите му, дъщеря му намерила неговия дневник, в който прочела следното:
"Когато предприехме това пътуване, тя имаше страшна диагноза. Оставаше и малко време живот...
Боже! Как исках тогава вместо нея аз да потъна в океана, но заради дъщеря ни не биваше! Наложи се да я оставя!"
С това историята завършила. Класът мълчал. Учителката прочела в детските очи, че разказът дълбоко ги разтърсил и те в този ден за първи път разбрали, че зад външно доброто поведение не винаги стои добро, и зад видимо лошите постъпки не винаги стои предателство.
Ето защо никога не бива да съдим за хората прибързано. Ние навярно много неща не знаем за тях...
Оценете притчата:
Рейтинг: 5/5
14 коментара Корабокрушение
Аз предположих същия отговор, но съвсем не предполагах за диагнозата на съпругата. Ние често грешим, позволявайки си да съдим. Дори и аз, понякога. А не бива!
Много, показателно! Но това не отменя националната ни черта да се примиряваме със Злото защото се чувстваме безсилни,или ни е страх. Освен това да се разединяваме и всеки да се спасява както може пред него.
Ето защо, и в семействата се случват странни неща, които не винаги са приети от децата, без да знаят какви уроци научават родителите от определени ситуации, с и такива в които непременно те учат чрез родителите.Затова не бива да съдим прибързано. Понякога смятаме, че същата ситуация ние бихме решили, другояче, но не знаем душите какво очакват от физическите тела, или, че това страдание непременно би трябвало да се съпреживее точно в този живот.
Прекрасно! Силно! Точно! Трогателна история
Трябва да умеем да се поставяме на мястото на другия, само така можем да видим нещата и от другата страна. Не е задължително да си психолог, простичко е, но се иска желание да разбереш другия.
Много тъжна, но и много поучителна история. Ние обикновено съдим прибързано. ..
В много случаи не знаем причината, поради която хората постъпват по необясним за нас начин! Затова не бива да съдим!
Не всичко е така ,както изглежда! Не съди прибързано --това е ясно ,тези фрази съм ги прочела ,запомнила ,изпитала ,,всеки знае през какво е минал и преди да съди и клейми ,да сброи ,да прости ,,,,,,но това е ИДЕАЛИЗЪМ! --- света не върви към добро---въпреки ,че лицемерно си го желае "Всичко добро"!
Това е най-трудно - да не съдим прибързано и повърхностно.
Така е. В днешно време са много малко хората, които се интересуват от душевните преживявания на ближния. Как ми се иска да има повече добри хора...
Потресаващо... Тази история е толкова силна...
Много вярно! Не всичко е така, както изглежда...
Да, и казано е "Не съди" ! И простичкото - Не си в обувките на другия, или нещо подобно.
Добрият човек и под скъсания чувал си личи.
Подобни притчи:
Защо Бог допуска злото?
Учителка в 6-ти клас
Какво руши нашите семейства?