В едно царство живяла красива принцеса. Настъпил денят, когато баща й, царят, обявил, че възнамерява да ожени дъщеря си. Претендентите се събрали от всички страни с надеждата да спечелят милостта на принцесата и всеки от тях донесъл със себе си много подаръци. Сред кандидатите бил красив, но беден младеж, който можел да даде на принцесата само своята любов и настойчивост.

Изправен пред принцесата, той казал:

- Прекрасна принцесо! Преди две години ви видях и загубих покой. Но нямам богатството, което е редно да сложа в нозете ви. Затова като доказателство за любовта ми, ви предлагам един подарък: 50 дни и нощи ще седя под балкона ви само с дрехите, които сега са върху мен, без никаква храна и напитки - с надеждата, че ще се съгласите да станете моя съпруга.

Принцесата била трогната от думите на младежа и тя се съгласила да се омъжи за него, ако той изпълни обещанието си.

Времето минавало..... Бавно минавали дни, седмици .... Младият мъж седял ден и нощ под прозорците на принцесата - под палещо слънце и под пороен дъжд, който му давал животоспасяваща влага. До определено време, когато виждал силуета на принцесата на прозореца, му било по-лесно да понесе всички трудности, промените на времето и нощните студове. Принцесата от време на време излизала на балкона, за да се увери че младежът е на мястото си и се скривала в стаята си.

Дошъл последният ден от изпитанието. Жителите на царството, които през цялото това време се тревожили за този млад човек, си устроили празник, за да го подкрепят в последните и най-трудни часове на теста. И изведнъж, когато останал само час преди крайния срок, младият мъж бавно станал от мястото, където прекарал толкова болезнени дни и нощи, и си тръгнал.

Хората били втрещени и само едно малко момче успяло да се втурне след него. След като настигнало младежа, то се обърнало към него:

- Защо си тръгна? В крайна сметка оставаше да потърпиш още съвсем малко! Ти почти спечели. Защо си тръгна?

Младият мъж въздъхнал тежко:

- Това изпитание беше не само за мен, но и за принцесата. Струваше ми се, че това момиче трябваше да бъде толкова добра, колкото и е красива. Чаках до последния час принцесата да ми съкрати мъченията, ако не от любов, то поне от съжаление. И аз така или иначе щях да спазя думата си и да издържа до последния момент, но как би ми помогнала нейната подкрепа! А тя само от време на време излизаше на балкона, за да ме погледне с безразличие как страдам. През месеците, които прекарах под балкона на тази бездушна красавица, разбрах колко по-важна е душевната красота от физическата. Така че, защо ми е нужна такава съпруга, която не е способна на доброта и обич?