Учителка в 6-ти клас

Учителка в 6-ти клас
В началото на учебната година учителка в шести клас стояла пред бившите си петокласници. Тя погледнала децата си и казала, че ги обича всичките еднакво и се радва, че ги вижда. Това била голяма лъжа, защото зад едно от бюрата, свивайки се, стояло момче, което учителката не обичала. Тя се запознала с него, както и с всички свои ученици, през изминалата учебна година. Още тогава тя забелязала, че той не си играе със съучениците, облечен е в мръсни дрехи и мирише, сякаш никога не се е къпал.

С течение на времето отношението на учителката към този ученик се влошило и стигнало дотам, че тя искала да задраска всичките му писмени работи с червена писалка и да му пише двойка.

Веднъж директорът на училището помолил да се анализират характеристиките на всички ученици от началото на обучението им в училище и учителката поставила делото на нелюбимия си ученик в самия край. Когато тя най-накрая стигнала до него и неохотно започнала да изучава неговите характеристики, тя била смаяна.

Учителят, който преподавал на момчето в първи клас, пишел: „Това е блестящо дете с лъчезарна усмивка. Прави домашните си работи изключително добре. Удоволствие е да му преподаваш. "

Учителката от втори клас написала за него: „Това е отличен ученик, когото съучениците му ценят, но той има проблеми в семейството: майка му е болна от неизлечима болест и животът му вкъщи а вероятно е непрекъсната борба срещу смъртта“.

Учителят от трети клас отбелязал: „Смъртта на майка му го засегна силно. Той се старае с всички сили, но баща му не проявява интерес към него и животът му у дома може скоро да повлияе на обучението му, ако не се направи нещо. “

Учителят в четвърти клас написал: „Момчето не проявява интерес към ученето, почти няма приятели и често заспива директно по време на час в класната стая.

След като прочела характеристиките, учителката много се засрамила от себе си. Почувствала се още по-зле, когато в новогодишната нощ всички ученици й поднесли подаръци, увити в лъскава хартия за подаръци. Подаръкът на нелюбимия й ученик бил увит в груба кафява хартия. Някои деца започнали да се смеят, когато учителят извади гривна от този пакет, на която липсвали няколко камъчета и бутилка с парфюм, пълен до четвъртината. Но учителката потиснала смеха в класната стая, възкликвайки: - О, каква красива гривна! - и, отваряйки парфюма, пръснала от него върху китката си.

Този ден момчето се задържало след час, отишло при учителката и казало: „Днес миришете, както миришеше майка ми.“ Когато той си тръгнал, тя дълго плакала.

От този ден тя се отказала да преподава само литература, писане и математика и започнала да учи децата на добро, принципи и съчувствие.

След известно време с такова обучение, нелюбимият ученик започнал да се връща към живот. В края на учебната година той се превърнал в един от най-добрите ученици в класа. Въпреки факта, че учителката повторила, че обича всички ученици еднакво, тя истински ценила и обичала само него.

Година по-късно, когато тя вече преподавала на други ученици, тя намерила бележка под вратата на класната стая, където момчето пишело, че тя е най-добрият учител, който е имал през целия си живот.

Минали още пет години, преди да получи още едно писмо от бившия си ученик; той разказал, че е завършил колеж и е заел трето място в курса си по оценки, и че тя продължава да е най-добрият учител в живота му.

Минали четири години и учителката получила още едно писмо, в което студентът й написал, че въпреки всички трудности, скоро ще завърши университета с най-добри оценки и потвърдил, че тя все още е най-добрият учител, който е имал в живота си.

Четири години по-късно пристигнало следващо писмо. Този път той написал, че след дипломирането си той е решил да увеличи нивото на знанията си. Сега пред името и фамилията му стояла титлата доктор. И в това писмо той написал, че тя е най-добрата учителка, която е имал в живота си.

Времето минавало. В едно от писмата си той разказал, че се е запознал с подходящо момиче и щял да се ожени за нея, че баща му е починал преди две години и попитал дали тя ще се съгласи на сватбата му да заеме мястото, където обикновено седи майката на младоженеца.

Разбира се, учителката се съгласила. В деня на сватбата на ученика си, тя си сложила същата гривна с липсващите камъни и купила същия парфюм, напомнящ на нещастното момче за майка му.

Те се срещнали, прегърнали и той отново почувствал позната миризма.
Оценете притчата:
Рейтинг: 4.92/5
Свързани теми: обичай ближния като себе си, добро дело, от нещастие към щастие, подигравка, страдание, щял, знанията
Коментарите са временно ограничени.

26 коментара Учителка в 6-ти клас

  • Виолета Иванова

    Учителската професия е призвание. Трябва да обичаш и работата си и децата. Те също грешат, но е благородно, когато осъзнаят грешките си и се стараят да не ги допускат повече. А детската обич е непринудена и истинска.

    2  
  • Веси Черкезова

    Сей добро и то ще ти се вър не рано или късно! Каквото посееш ,това ще пожънеш!

    1  
  • Йони Кръстева

    Наистина много поучително,аз ще запомня обаче една друга своя учителка,на която бях любимка по литература/най-силният и обичан от мен предмет/ докато....не разбра,че съм дете от село.От девети до единадесети клас не получих при нея повече от 5. Просто не обичаше селянчета!!!

    8  
  • Марияна Александрова

    Много силно истинско и трогателно!Разплаках се.

    5  
  • Анифе Бикова

    Страхотно!!Всяко дете трябва да бъде обичано и обгрижвано с внимание!!Не всеки може да бъде добър учител за съжаление....

    8  
  • Катя Христова

    Изключително поучителна притча,за взаимоотношенията между учители и ученици , за топлите и по чисто човешки обноски, за израстване на човек, въпреки трудностите. , посветил се изцяло на науката в името на живота и благоденствието!

    4  
  • Encho Stanchev

    Не разбирам какво общо има материалното състояние с умственото развитие на човек, Всеки човек има трудни моменти в живота, но някой се самозабравят, което е много жалко за тях, простащината винаги си казва думата, за разлика от добре възпитаните хора

    3  
  • Райчо Ламбов

    Много вълнуващо, мило и благородно!

    5  
  • Maria Kirilova

    Плаках и прочетох до края тази история .Благодаря на такива учители ,които не гледат с какво си облечен и колко си богат обрьщайте внимание на тези ученици които са по притеснителни може да имат някькьв проблем давайте стимул на всяко дете т имат нужда от това благодарим на всеки учител ,който упражнява тази благородна професия Учител

    2  
  • Соня Стефанова

    Прекрасно! Дано има повече такива учители!

    3  
  • Мария Младенова

    Забележително!Не само учителите ни учат,но и учениците предават урок,който могат да научат учителите.А какъв по стойностен урок от този,който е предаден в разказа по-горе!!!

    2  
  • Margarita Kounanou

    За пореден път българската поговорка,, По дрехите посрещат, по акъла изпращат”!

    3  
  • Silvia Borisova

    Плаках за това ,колко много е страдало това дете и за това,че не трябва да имаш предубеждения за когото и да било,без да знаеш какво таи душата му.Трябва да бъдем добри с всеки един.!

    7  
  • Иван Морару

    Прекрасен край на едно трудно детство!На учителката поклон и уважение

    6  
  • Огнян Рангачев

    Респект... В днешно време са една шепа стойностни учители и ученици и до ден днешен никога не съм подминал нито един мой учител без да го поздравя!

    6  
  • Красимира Шапкова

    Разтърси ме историята на това дете и постъпката на учителката.Браво и на двете страни!Аз също винаги съм уважавала учителската професия И упоритите деца.

    5  
  • Лъчезар Станимиров

    Невероятно вълнуваща притча, която сякаш те грабва за гърлото и те оставя без дъх! Благословия за тези преподаватели, които със своите действия съумяват да обичат и мотивират децата!

    4  
  • Мария Кузмева

    За жалост този ВИД учители са на изчезване! Особено сега с това онлайн обучение.

    3  
  • Ganka Miteva

    Учителят е най-важната фигура в живота на всеки ученик. Както може да го издигне в небесата така и може да го срине със земята. Поклон на добрите учители. Тяхната роля е много трудна.

    9  
  • Гинка Георгиева

    Много разтърсващ разказ ! Прекрасен завършек на един тежък детски живот ! За учителите с добри сърца ПОКЛОН !

    7  
  • Митко Гълъбов

    Обичам всички мои учителки и учители! Бяха пример за мен, умни, честни и справедливи!

    4  
  • Rumiana Georgieva

    Мил и удивителен, трогателен разказ, с дълбок и разтърсваш смисъл!

    5  
  • Мирослав Бакалов

    Прекрасно, колко много чувства в толкова кратък разказ. Поздравления за автора!

    6  
  • Veselina Lalova

    Когато бях ученичка учителите бяха точно такива ! Винаги с умиление и с благодарност си спомням за тях ! Голям поклон на такива учители ВЪЗПИТАТЕЛИ !

    4  
  • Dochka Belnikova

    Да си истински добър учител е призвание...Трябва не само да си много компетентен по специалността си, но и да си Човек! Да обичаш учениците си като свои деца! Поклон пред такива учители!

    5  
  • Anelia Petrova

    Аз също се просълзих и ми стана много мъчно за това дете.Имало е много трудно детство докато другите са били материалното добре.Но въпреки това той се е борил с живота и успял.Браво на такива деца.Има една стара поговорка , човек се посреща по дрехите,но се изпраща по акъла.

    2